1. Европа е част от нас и ние сме част от Европа. Тази земя е нашият дом, ние нямаме друг. Причините, поради които ни е скъпа Европа надхвърлят способността ни да обясним или да докажем нашата преданост. Това е въпрос на споделена история, надежди и обич. Това е въпрос на привични начини, на моменти, на патос и болка. Това е въпрос на въодушевяващ опит на помирение и обещание за споделено бъдеще. Обикновените пейзажи и събития са заредени със специално значение – за нас, но не и за други. Домът е място, където нещата са ни познати и където ние сме познати, независимо колко далече сме се скитали. Това е реалната Европа, нашата скъпоценна и незаменима цивилизация.

2. fЕвропа, при цялото и богатство й величие е заплашена от фалшиво разбиране на самата себе си. Тази фалшива Европа се представя, като изявяване на нашата цивилизация, но всъщност, тя ще конфискува нашия дом. Тя прибягва към преувеличаване и изкривяване на автентичните добродетели на Европа, като в същото време остава сляпа за своите недостатъци. Самодоволно пробутвайки ни едностранни карикатури на нашата история, тази фалшива Европа е непобедимо предубедена срещу миналото. Нейните проповедници са сираци по свой избор и те приемат за дадено, че да бъдеш сирак – да бъдеш бездомник – е благородно постижение. По този начин, фалшивата Европа се самовъзхвалява като предшественик на една универсална общност, която не е нито универсална, нито е общност.

3. Патроните на фалшивата Европа са омагьосани от предразсъдъците на неизбежен прогрес. Те вярват, че Историята е на тяхна страна, и тази вяра ги прави надменни и презрителни, неспособни да приемат недостатъците на пост-националния, пост-културен свят, който те изграждат. Нещо повече, те не познават истинските източници на дефинициите на хуманността, които са скъпи на самите тях – както и на нас. Те игнорират, дори отхвърлят християнските корени на Европа. В същото време, те полагат огромни грижи да не се дразнят мюсюлманите, за които си въобразяват, че с радост ще приемат техния светски, мултикултурен възглед. Потънала в благоразположение, предразсъдък и невежество, и заслепена от суетни и самодоволни видения за утопично бъдеще, фалшивата Европа рефлексивно задушава несъгласието. Това се прави, разбира се, в името на свободата и толерантността.

4. Ние достигаме до края на задънена улица. Най-голямата заплаха за бъдещето на Европа, не е нито руския авантюризъм, нито мюсюлманската имиграция. Истинската Европа е изложена на риск от задушаващата хватка, с която фалшивата Европа е хванала нашите представи. Нашите нации и споделена култура са разгромени от илюзии и самозаблуди за това, каква е и каква трябва да бъде Европа. Ние се ангажираме да се противопоставим на тази заплаха за нашето бъдеще. Ние ще защитаваме, поддържаме и борим за истинската Европа, Европа, от която всички ние всъщност наистина сме част.

5. Истинската Европа очаква и окуражава активното участие в общия проект на политическия и културен живот. Европейският идеал е идеал на солидарност, основана на съгласие със закон, който се прилага за всички, но е ограничен в неговите изисквания. Това съгласие не винаги е приемало формата на представителна демокрация. Но нашите традиции на гражданска лоялност отразяват фундаменталното съгласие с нашите политически и културни традиции, независимо от техните форми. В миналото, европейците са се били, за да направят нашите политически системи по-отворени за участието на народа и ние с право се гордеем с тази история. Дори когато са правели това, понякога в открито въстание, те горещо потвърждаваха, че независимо от техните несправедливости и грешки, традициите на народите на този континент са наши. Такава привързаност към реформи прави Европа място, което винаги търси по-голяма справедливост. Този дух на прогрес се ражда от нашата обич и лоялност към нашите отечества.

6. Един европейски дух на единство ни позволява да се доверим на другите на „площада“, дори когато те са чужденци. Обществените паркове, централните площади и широките булеварди на европейските градове и градчета изразяват европейския политически дух: Ние споделяме общ живот и res publica. Ние приемаме, че е наш дълг да поемем отговорността за нашите общества. Ние не сме пасивни поданици под властта на деспотични сили, независимо дали са религиозни или светски. И ние не сме подчинени на непреклонни исторически сили. Да бъдеш европеец е да бъдеш политически и исторически фактор. Ние сме творците на нашата споделена съдба.

7. Истинската Европа е общност на нациите. Ние имаме нашите собствени езици, традиции и граници. И все пак, ние винаги сме разпознавали родството ни един с друг, дори когато сме се карали – или воювали. Това единство в разнообразието изглежда естествено за нас. И все пак, това е изумително и скъпоценно, защото то нито е естествено, нито е неизбежно. Най-обикновената политическа форма на единство в многообразието е империята, която европейски крале-воини са се опитвали да пресъздадат през вековете след падането на Римската империя. Привлекателността на имперската форма устоя, но надмощие взе националната държава – политическата форма, която обединява народността със суверенитета. Така, националната държава стана отличителен белег на европейската цивилизация.

8. Една национална държава е горда в управлението на самата себе си по нейния собствен начин, често е горда с нейните национални достижения в изкуствата и науките и се състезава с други нации, понякога – на бойното поле. Това е наранявало Европа, понякога – тежко, но никога не е излагало на риск нашето културно единство. В действителност, ставало е обратното. Колкото националните държави на Европа са ставали по-установени и различими, една споделена европейска идентичност е ставала по-силна. След ужасните кървави бани на световните войни през първата половина на двадесети век, ние излязохме с една дори по-голяма решимост да почетем нашето споделено наследство. Това свидетелства за дълбочината и мощта на Европа като цивилизация, която е космополитна в добрия смисъл на думата. Европейският космополитизъм признава, че патриотичната обич и гражданската лоялност отварят към един по-широк свят.

9. Истинската Европа е била белязана от християнството. Универсалната духовна империя на Църквата доведе до културното единство на Европа, но направи това без политическа империя. Това позволи на отделни граждански лоялности да разцъфтят в една споделена европейска култура. Автономността на това, което ние наричаме гражданско общество, стана характерна черта на европейския живот. Нещо повече, християнското Евангелие не дава изчерпателен божествен закон и по този начин разнообразието на светските закони на народите може да бъде потвърдено и почетено без заплаха за нашето европейско единство. Не случайно намаляването на християнската вяра в Европа е придружено от подновени усилия за установяване на политическо единство – една империя на пари и регламенти, прикрита от сантиментите на псевдо-религиозния универсализъм, която се изгражда от Европейския съюз.

10. Истинската Европа потвърждава равното достойнство на всеки индивид, независимо от пол, ранг или раса. Това също произтича от нашите християнски корени.
Нашите благородни добродетели недвусмислено са християнско наследство: справедливост, състрадание, милост, прошка, миротворчество, милосърдие. Християнството революционизира отношенията между мъжете и жените, оценявайки любовта и взаимната вярност по безпрецедентен начин. Връзката на брака позволява на мъжете и на жените да процъфтяват в съпричастност. Повечето от жертвите, които правим са заради нашите съпрузи и деца. Този дух на себеотдаване е още един християнски принос към Европа, която обичаме.

11. Истинската Европа, също така се вдъхновява и от класическата традиция. Ние се разпознаваме в литературата на древна Гърция и Рим. Като европейци, ние се стремим към величие, короната на класическите добродетели. Понякога, това е водело до насилствено съперничество за превъзходство. Но, в най-добрия случай, стремежът към високи постижения вдъхновява мъжете и жените в Европа да изработват музикални и художествени произведения с ненадминат красота и да правят необикновени пробиви в науката и технологиите. Сериозните добродетели на хладнокръвните римляни, и гордостта от гражданското участие и духът на философското изследване на гърците никога не са били забравени в истинската Европа. Това също е наше наследство.

12. Истинската Европа никога не е била перфектна. Защитниците на фалшивата Европа не бъркат в търсенето на развитие и реформа – и много е постигнато от 1945 г. и 1989 г., на което ние трябва да се радваме и което да уважаваме. Нашият споделен живот е текущ проект, а не закостеняло наследство. Но, бъдещето на Европа е в нашата обновена лоялност към нашите най-добри традиции, не във фалшив универсализъм, изискващ забрава и самоотричане. Европа не е започнала с Просвещението. Нашият обичан европейски дом няма да бъде завършен с Европейския съюз. Истинската Европа е и винаги ще бъде общност на народи, които са едновременно изолирани, понякога толкова жестоко, но все пак обединени от духовно наследство, което заедно обсъждаме, развиваме, споделяме и – обичаме.

13. Истинската Европа е изложена на риск. Постиженията на народния суверенитет, съпротивата срещу империята, космополитизмът, способен на гражданска любов, християнското наследство на един хуманен и достоен живот, една жива ангажираност с нашето класическо наследство – всичко това неусетно изчезва. Докато покровителите на фалшивата Европа изграждат тяхното изкуствено християнство на универсалните човешки права, ние губим нашия дом.

14. Фалшивата Европа се хвали с безпрецедентната си ангажираност към човешката свобода. Тази свобода, обаче е много едностранчива. Тя се самопродава като освобождаване от всякакви ограничения: сексуална свобода, свобода на самоизразяването, свобода „да бъдеш себе си”. Поколението от ’68-те години разглежда тези свободи като ценни победи над някога всемогъщия и потискащ културен режим. Те виждат себе си като велики освободители и техните прегрешения са признати за благородни морални постижения, за които целият свят трябва да бъде благодарен.

15. Но за по-младите поколения на Европа реалността е далеч по-малко покрита със злато. Либертарианският хедонизъм често води до скука и дълбоко чувство на безполезност. Връзката на брака е отслабена. В заливащото море на сексуалната свобода, дълбоките желания на нашите млади хора да се оженят и да формират семейства често са обезсърчавани. Една свобода, която осуетява най-дълбоките копнежи на сърцето ни, става проклятие. Нашите общества, като че ли попадат в индивидуализъм, изолация и безцелност. Вместо да сме свободни, ние сме осъдени на празния конформизъм на културата, водена от консуматорството и медиите. Наш дълг е да кажем истината: “Поколението от “68-те години разруши, но не изгради. Те създадоха вакуум, сега изпълнен със социални медии, евтин туризъм и порнография.“

16. В същото време, в което слушаме възхвали за безпрецедентната свобода, европейският живот се регулира все повече и по-подробно. Правилата – често изработени като конфекция от безлични технократи в съюз с мощни интереси, управляват нашите работни отношения, нашите бизнес решения, образователната ни квалификация, нашите новинарски и развлекателни медии. А сега, Европа се опитва да затегне съществуващите регламенти относно свободата на словото, една първична европейска свобода – свободата на изявата на съвестта. Целта на тези ограничения не са неприличието или други атаки срещу благоприличието в обществения живот. Вместо това, управляващите класи в Европа очевидно искат да ограничат политическото слово. Политически лидери, които дават глас на неудобните истини за исляма и имиграцията, се влачат по съдилищата. Политическата коректност налага силни табута, които считат предизвикателствата за статуквото извън границите на приличието. Фалшивата Европа не насърчава наистина културата на свободата. Тя подкрепя една култура на пазарна хомогенност и политически налаган конформизъм.

17. Фалшивата Европа се гордее и с безпрецедентен ангажимент за равенство. Тя твърди, че насърчава не-дискриминацията и включването на всички раси, религии и идентичности. Тук е постигнат истински напредък, но се е запазило едно утопично откъсване от реалността. В рамките на последното поколение, Европа изпълняваше големия проект на мултикултурализъма. Да се иска или дори да се насърчава асимилацията новодошли мюсюлмани в нашите маниери и нрави, в повече или по-малко в нашата религия, се смяташе за крещяща несправедливост. Казваха ни, че ангажиментът към равенството ни налага, да отхвърляме всеки намек, че вярваме, че нашата култура е по-висша. Парадоксално, мултикултурното начинание на Европа, което отрича християнските корени на Европа, се занимава с християнския идеал за всеобща благотворителност в преувеличена и непоносима форма. От европейските народи се изисква самоотверженост до степен на святост. Ние трябва да потвърдим истинското колонизиране на нашата родина и смъртта на нашата култура като велика слава на Европа от двадесет и първи век – колективен акт на саможертва в името на някаква нова глобална общност на мир и просперитет, която сега се ражда.

18. Има голяма доза двуличие в това мислене. Повечето от управляващите ни класи несъмнено предполагат превъзходството на европейската култура – което не трябва да се потвърждава публично по начин, който би могъл да навреди на имигрантите. Като се има предвид това превъзходство, те смятат, че асимилацията ще се случи естествено и бързо. В един ироничен отглас на империалистическото мислене на старите управленски класи в Европа, се предполага, че по някакъв начин, по силата на законите на природата или на историята „те” непременно ще станат като „нас” – и е немислимо да е вярно точно обратното. Междувременно, официалният мултикултурализъм се използва като терапевтичен инструмент за управление на злощастните, но „временни” културни напрежения.

19. В действие е по-лоша, по-тъмна вяра. При последното поколение, една все по-голяма и по-голяма част от нашите управляващи класи е решила, че техният собствен интерес е в ускоряването на глобализацията. Те искат да изградят наднационални институции, които те ще могат да контролират без неудобството на народния суверенитет. Все по-ясно става, че „дефицитът на демокрация“ в Европейския съюз, по-скоро не е технически проблем, който се решава с технически средства. По-скоро, това е дефицит на фундаментална обвързаност, и той е ревниво защитаван. Независимо дали е легитимирано от мними икономически необходимости или от автономно развиващото се международно хуманитарно право, наднационалните мандарини на европейските институции изземват политическия живот на Европа, отговаряйки на всички предизвикателства с един технократичен отговор: Няма алтернатива. Ние сме изправени пред една мека, но засилваща се реална тирания.

20. Високомерието на фалшивата Европа сега става очевидно, независимо от най-добрите опити на неговите партизани да го прикриват с удобни илюзии. Отгоре на всичко, се оказва, че фалшивата Европа е по-слаба отколкото някой би могъл да си представи. Народните забавления и материалната консумация не поддържат гражданския живот. Откъснати от висши идеали и обезкуражени да изразяват патриотична гордост от мултикултуралистката идеология – нашите общества сега имат трудности да проявят волята да се защитават. Нещо повече, гражданското доверие и социална сплотеност не са подновени от всеобхватната риторика или от една безлична икономическа система, доминирана от гигантски международни корпорации. Още веднъж – ние трябва да бъдем честни: европейските общества са лошо скарани. Ако си отворим очите, ние виждаме дори по-голямо от всякога използване на сила от правителството, социално управление и образователно индоктриниране. Не е само ислямският терор този, който ни докарва тежко въоръжени войници по нашите улици. Полицията за борба с безредици сега е необходима, за да умиротвори насилствени протести срещу върхушката и дори – за управляването на тълпи от пияни футболни фенове. Фанатизмът на нашата футболна лоялност е отчайващ белег на дълбоката човешка необходимост от солидарност, една необходимост, която по друг начин не може да бъде удовлетворена във фалшивата Европа.

21. Интелектуалните класи на Европа са, уви, между главните идеологически партизани на надутостта на фалшивата Европа. Без съмнение, нашите университети са част от славата на европейската цивилизация. Но, докато някога, те се стремяха да предадат на всяко ново поколение мъдростта на миналите епохи, днес повечето от университетите приравняват критичното мислене с едно наивно отричане на миналото. За европейския дух, пътеводна звезда са били стриктната дисциплинираност на интелектуалната честност и обективност. Но, през последните две поколения, тази благородна идея беше трансформирана. Аскетизмът, който някога беше търсен, за да освободи разума от тиранията на доминиращото мнение, стана самодоволна и неразумна враждебност срещу всичко, което е наше собствено. Тази позиция на културното отричане функционира като евтин и лесен начин да бъдеш „критичен”. През последното поколение, тя е репетирана в лекционните зали, ставайки доктрина, догма. И да се присъедините към изповядването на това вероизповедание се приема като знак на „просветление” и на духовен избор. В резултат на това, нашите университети, сега са активни деятели на продължаващото културно унищожение.

22. Нашите управляващи класи „лансират“ човешките права. Те са заети да се борят с климатичните промени. Те разработват една глобално по-интегрирана пазарна икономика и хармонизират данъчните политики. Те надзирават напредъка към равенството на половете. Те правят толкова много за нас! Но, това което е от значение е, по какви механизми те са заели техните офиси. Това, което е от значение е, дали европейските народи стават все по-скептични към техните услуги.

23. Този нарастващ скептицизъм е напълно оправдан. Днес, Европа е доминирана от един безцелен материализъм, който изглежда не може да мотивира мъжете и жените да имат деца и да създават семейства. Една култура на отричане лишава следващото поколение от чувството за идентичност. Някои от страните имат региони, в които мюсюлманите живеят в една неформална автономия от местните закони, като че ли те по-скоро са колониалисти, отколкото сънародници, членове на нашите нации. Изолационизмът ни изолира един от друг. Глобализацията трансформира жизнената перспектива на милиони. Когато са предизвикани, нашите управляващи класи казват, че те по-скоро работят да приспособят неизбежното, да регулират към неумолимите необходимости. Не е възможен никакъв друг курс и е нерационално да се съпротивляваш. Нещата не могат да бъдат по друг начин. За тези, които възразяват се казва, че страдат от носталгия – поради което те заслужават морално проклятие като расисти или фашисти. Когато социалните разделения и гражданското недоверие станат по-видими, европейският обществен живот става по-сърдит, по-злобен и никой не може да каже, къде ще свърши това. Ние, трябва да не продължаваме по този път. Ние, трябва да отхвърлим тиранията на тази фалшива Европа. Има алтернатива.

24. Работата по обновлението започва с теологично себепознание. Универсалистките и универсализиращи се претенции на фалшивата Европа я разкриват като едно ерзац -религиозно начинание, пълно със силно религиозни обвързаности – и анатеми. Това е потенциален опиат, който парализира Европа като политическо тяло. Ние трябва да настояваме, че е правилно религиозните аспирации да са изцяло в областта на религията, не на политиката, на повече или по-малко бюрократичната администрация. С цел да възстановим нашата политическа и историческа деятелност, задължително е, ние отново да ре-секуларизираме европейския обществен живот.

25. Това ще изисква от нас да се откажем от лъжливия език, който избягва отговорността и насърчава идеологическата манипулация. Разговорът за разнообразието, включването и мултикултурализмът е празен. Често такъв език се прилага, като начин да се охарактеризират нашите неуспехи като постижения: разпадането на социалната солидарност е „всъщност” знак за добре дошли, толерантност и приобщаване. Това е маркетингов език, език, предназначен по-скоро да скрива реалността, а не да я осветлява. Трябва да възстановим уважението към реалността. Езикът е деликатен инструмент и той е намалени качества, когато се използва като тояга. Ние трябва да бъдем господари на своето езиково благоприличие. Прибягването до отрицание е знак за упадъка на нашето настояще. Ние трябва да не толерираме вербалното сплашване, повече или по-малко смъртни заплахи. Ние трябва да защитаваме онези, които говорят разумно, дори ако мислим, че техните виждания са погрешни. Бъдещето на Европа трябва да бъде либерално в най-добрия смисъл, което означава ангажирането със солиден обществен дебат, освободен от всички заплахи за насилие и принуда.

26. Разваляйки магията на фалшивата Европа и нейния утопичен, псевдо-религиозен кръстоносен поход за един свят без граници, означава насърчаване на нов вид държавна власт и на нов вид държавник. Един добър политически лидер управлява нашето общо европейско наследство и нашите специфични национални традиции като великолепни и животворни, но и крехки подаръци. Той не отхвърля това наследство, нито пък дава шанс, то да бъде изцяло изгубено заради утопични мечти. Такива лидери жадуват за почестта, оказана им от техните народи, те не ламтят за одобрението на „международната общност“, която всъщност е ПР-апаратът на една олигархия.

27. Признавайки особения характер на европейските народи и техния християнски отличителен белег, ние не трябва да се смущаваме от фалшивите заявления на мултикултуралистите. Имиграция без асимилация е колонизация и такава трябва да бъде отхвърлена. Ние с право очакваме, че онези, които мигрират в нашите земи, ще се инкорпорират в нашите народи и ще приемат нашия начин на живот. Това очакване трябва да бъде подкрепено от стабилна политика. Езикът на мултикултурализмът беше внесен от Америка. Но великата епоха на имиграцията на Америка дойде в началото на двадесети век, един период на забележително бързо икономическо нарастване, в една страна практически без социална държава, и с много силно чувство за национална идентичност, към която се очакваше имигрантите да се асимилират. След приемането на голям брой имигранти, Америка затвори вратите си почти напълно за две поколения. Европа по-скоро трябва да се поучи от този американски опит, отколкото да възприема съвременните американски идеологии. Този опит ни показва, че работното място е мощен двигател на асимилацията, че щедрата социална система може да пречи на асимилацията, и че предпазливото политическо ръководство понякога повелява намаления в имиграцията – дори драстични намаления. Ние, трябва да не разрешаваме на една мултикултурна идеология да деформира нашите политически преценки за това, как най-добре да служим за общото благо, което изисква, националните общности с достатъчно единство и солидарност да виждат своето благо като общо.

28. След Втората световна война, Западна Европа култивира жизнени демокрации. След колапса на Съветската империя, централноевропейските народи възстановиха тяхната гражданска виталност. Това са най-ценните постижения на Европа. Но те ще бъдат загубени, ако ние не разгледаме имиграцията и демографските промени в нашите нации. Само империите могат да бъдат мултикултурни, поради което, това е което Европейският съюз ще стане, ако не успеем да направим възобновените солидарност и гражданско единство критерии, по които да се оценяват имиграционните политики и стратегиите за асимилация.

29. Мнозина погрешно мислят, че Европа е разтърсена само от противоречията по имиграцията. В действителност, тя е само едно измерение на по-общо социално разкриване – трябва да бъде противоположното. Ние трябва да възстановим достойнството на определени роли в обществото. Родители, учители и професори имат дълг към тези, които са под техните грижи. Ние, трябва да устоим на култа на експертизата, който идва на цената на мъдростта, такта и културния живот. Не може да има обновление в Европа без решително отхвърляне на един прекомерен егалитаризъм и на намаляването на мъдростта за сметка на техническото знание. Ние подкрепяме политическите постижения на съвременната ера. Всеки мъж и жена трябва да имат еднакъв глас. Основните права трябва да бъдат защитавани. Но, една здрава демокрация изисква социална и културна йерархии, които насърчават стремежа към върхови постижения и отдават почит на онези, които служат на общото благо. Трябва да възстановим усещането за духовно величие и да му отдадем дължимата чест, за да може нашата цивилизация да се противопостави на нарастващата сила на просто богатство от една страна и на вулгарно забавление от друга.

30. Повече от правилно е, човешкото достойнство да бъде оставено на мира, а доктрините за международните човешки права не изчерпват исканията за справедливост, още по-малко за добро. На Европа й е необходимо да поднови консенсуса за моралната култура, така че населението да може да бъде водено към добродетелен живот. Ние, трябва да не позволяваме на едно фалшиво виждане за свобода да пречи на разумното използване на закона да възпре покварата. Ние, трябва да прощаваме човешките слабости, но Европа не може да процъфтява без възстановяването на общия стремеж към културно поведение и човешко съвършенство. Културата на достойнство произтича от благоприличието и изпълнението на задълженията на нашите места в живота. Трябва да подновим обмена на уважение между социалните класи, които характеризират едно общество, което оценява приноса на всички. Ние трябва да подновим обмена на уважение между социалните класи, които е характерен за едно общество, което цени приносът на всекиго.

31. Въпреки че признаваме позитивните аспекти на свободната пазарна икономика, ние трябва да се противопоставим на идеологиите, които се опитват тотално да наложат логиката на пазара. Ние не можем да позволим всичко да бъде за продан. Добре действащите пазари изискват върховенство на закона, и нашето върховенство на закона трябва да цели повече от простата икономическа ефективност. Също така, пазарите функционират най-добре, когато са вложени в силни социални институции, организирани по техни собствени, непазарни принципи. Икономическият растеж, макар и полезен, не е най-висшето благо. Пазарите трябва да бъдат ориентирани към социални цели. Днес, корпоративният гигантизъм заплашва дори политическия суверенитет. Нациите трябва да си сътрудничат, за да овладеят арогантността и безсмислието на глобалните икономически сили. Ние, утвърждаваме разумното използване на правителствена власт за поддържането на не-икономически социални блага.

32. Ние вярваме, че Европа има култура и история, които си заслужават да бъдат подкрепени. Нашите университети, обаче твърде често предават нашето културно наследство. Трябва да реформираме учебните програми, за да насърчим предаването на нашата обща култура, вместо да индоктринираме младите хора в култура на отрицание. Учителите и менторите на всяко ниво имат задължение за памет. Те трябва да се гордеят с ролята си на мост между миналото поколение и бъдещите поколения. Също така, трябва да подновим високата култура на Европа, като определим възвишеното и красивото като наш общ стандарт и отхвърлим деградацията на изкуствата в някаква политическа пропаганда. Това ще изисква култивиране на ново поколение покровители. Корпорациите и бюрокрацията са се доказали като лоши стопани на изкуството.

33. Бракът е основата на гражданското общество и базата за хармонията между мъжете и жените. Той е интимната връзка, организирана около поддържането на домакинство и отглеждането на деца. Ние твърдим, че нашите най-фундаментални роли в обществото и като човешки същества са като бащи и майки. Бракът и децата са неразделна част от всяко виждане за процъфтяването на човека. Децата изискват жертви от онези, които ги докарват на този свят. Тази жертва е благородна и трябва да бъде почитана. Ние, подкрепяме разумните социални политики за насърчаване и укрепване на брака, раждането на деца и отглеждането на деца. Общество, което не успее да приветства децата, няма бъдеще.

34. Днес в Европа има голямо безпокойство, поради възхода на това, което се нарича “популизъм”, въпреки че смисълът на термина изглежда никога не е дефиниран и се използва предимно като обиден. Имаме нашите възражения. Европа трябва да използва дълбоката мъдрост на своите традиции, вместо да разчита на опростени лозунги и разделящи емоционални призиви. Все пак, ние признаваме, че много в това ново политическо явление може да представлява здравословен бунт срещу тиранията на фалшивата Европа, която обозначава като „антидемократична” всяка заплаха за нейния монопол върху моралната легитимност. Така нареченият „популизъм” предизвиква диктатурата на статуквото, „фанатизма на центъра”, и с право. Това е знак, че дори в разгара на нашата деградирала и изтощена политическа култура, историческата деятелност на европейските народи може да се възроди.

35. Ние, отхвърляме като фалшиви заявленията, че няма отговорна алтернатива на изкуствената, бездушна солидарност на обединения пазар, на транснационалната бюрокрация, и повърхностната бюрокрация. Хляб и зрелища – не са достатъчни. Отговорната алтернатива е истинската Европа.

36. В този момент, ние молим всички европейци да се присъединят към нас в отхвърлянето на утопичната фантазия за един мултикултурен свят без граници. Ние с право обичаме нашите родини и ние искаме да предадем на нашите деца всяко благородно нещо, което ние самите сме получили като наше наследство. Като европейци, ние също така споделяме едно общо наследство, и това наследство иска от нас да живеем заедно в мир, като една Европа на нациите. Нека обновим националния суверенитет и да възстановим достойнството на една споделена политическа отговорност за бъдещето на Европа.